Лили Границка
Приоритетите на Европа рязко се разминават с тези на България. Разделихме се с илюзията, подхранвана от предишните управляващи, че ще може да разчитаме на поне същите пари за инфраструктура през вторите седем години от пълноправното ни членство в ЕС, както и през първите – 4,5 млрд. евро. Средствата по оперативните програми „Транспорт“, „Региони в растеж“ и „Околна среда“ се свиват драстично до 3,65 млрд. евро, а ако се включат и средствата от инструмента „Свързана Европа“, които обаче не са сигурни, сумата достига общо 4 млрд. евро. В същото време средствата по новата програма за бизнеса „Иновации и конкурентоспособност“ се увеличават с 50 млн. евро, а общо за програмите „Човешки ресурси“, „Наука и образование“ и „Добро управление“, която обединява настоящите „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“, се вдигат с 340 млн. евро спрямо сегашния програмен период.

Това сочи първото публично оповестено разпределяне на парите от структурните и кохезионния фонд от вицепремиера и министър на правосъдието Зинаида Златанова, които възлизат общо на 6,7 млрд. евро. В сряда правителството одобри втория предварителен вариант на споразумението за партньорство с Европейската комисия, което беше изпратено в Брюксел. Представените числа показват, че разпределянето на средствата е следвало логиката на многогодишната финансова рамка на Европейския съюз – намаляване на средствата за инфраструктура за сметка на тези за иновации и конкурентоспособност. Още през февруари Брюксел даде индикации за това с орязването на парите от кохезионния фонд за целия ЕС с 25 млрд. евро, докато в същото време вдигна средствата за конкурентоспособност с 35 млрд. евро. Така изграждането на базисната инфраструктура – пътища, водоснабдяване, канализация и модерни депа, ангажимент, който сме поели с влизането ни в ЕС, ще остане за сметка на държавния бюджет.

„Икономиката е двигателят на всичко. Разбирам желанието да получим по-голям дял от финансирането, но бюджетът на ЕС бе намален за първи път в историята на съюза и това няма как да се случи“, каза Зинаида Златанова при представянето на споразумението. Тя отбеляза, че съзнателно не коментира сегашния програмен период, за да няма сравнения от типа „кой, кога, колко и къде е сгрешил“. Златанова апелира процесът по договаряне на европейските средства за следващия планов период да не се превръща в политическо противопоставяне, а в национално усилие. „Много се надявам, че европейските фондове от поле за политическо противопоставяне ще се превърнат в инструмент за обединение и ще помогнем те да подобрят живота на всички български граждани“, каза вицепремиерът. Средствата за настоящия програмен период бяха договорени от правителството на тройната коалиция, оглавявано от Сергей Станишев (2005-2009 г.), а тези за следващия от кабинета на ГЕРБ.

„Околна среда“ –
с най-голям бюджет

Ако досега програма „Транспорт“ беше с най-голям бюджет, то през следващите седем години ОП „Околна среда“ се очертава да бъде най-финансирана, като ще разчита на безвъзмездна помощ от 1,271 млрд. евро. При нея намалението спрямо настоящия период
е 195 млн. евро.

Причината най-много средства да бъдат отделени за „Околна среда“ е неизпълнението на ангажиментите, които има страната ни към ЕС по отношение изграждането на пречиствателни станции, което трябваше да бъде факт до 2010 г. за населените места с над 10 000 жители и до 2014 г. – за тези с до 2000 жители. Отделно България не изпълни и ангажимента си за изграждането на модерни регионални депа и закриването на старите сметища, което трябваше да се случи до средата на 2009 г., и заради това, макар и в начална фаза, е в ход наказателна процедура срещу страната ни.

Затова няма и съществена промяна в разпределението на приоритетите по „Околна среда“ спрямо настоящия период. Трите основни оси остават води, отпадъци и биоразнообразие, като бюджетът на програмата за тях се разпределя в съотношение 60:30:10, уточни министърът на околната среда и водите Искра Михайлова. Това означава, че сектор „Води“ ще може да разчита на около 763 млн. евро при малко повече от милиард сега. На практика обаче средствата са почти същите, защото една значителна част от парите за водните проекти – около 300 млн. евро, през този период беше пренасочена към мерки за опазване на въздуха, отбеляза министърът. Става въпрос за купуването на екологичен транспорт за големите градове, както и за техника на МВР за борба с пожари и наводнения.

Новото в сектор „Води“ е, че през вторите седем години ще бъдат финансирани и станции за пречистване на питейна вода. Това липсваше през сегашния период, в който акцентът беше върху пречиствателните станции за отпадни води. Другата промяна в сектор „Води“ по думите на министър Михайлова е, че 26-те водни договора с общините по т.нар. процедура на гола поляна, които бяха подписани през този програмен период с идеята да бъдат подготвени инвестиционните им проекти и изпълнени през следващия, ще трябва да се състезават наравно отново с всички останали.

През следващия програмен период няма да се финансира изграждането на депа. Причината е, че Европа залага на намаляване на количеството отпадъци чрез разделно събиране и изграждане на инсталации за компостиране и рециклиране. „Готови сме да увеличим размера на финансирането за сектор „Отпадъци”, ако успеем да договорим мерки, които да подобрят оползотворяването им и прилагането на иновативни модерни технологии“, каза Михайлова. По думите й предвиденият засега бюджет е 30% от този на програмата. Сумата е увеличена чувствително спрямо варианта на ГЕРБ, при който по това перо бяха заложени 18% за сметка на повече пари за сектор „Води”. Третият приоритет на програмата остава както и досега „Биоразнообразие“, като акцентът този път ще бъде подготовката на картите за екологичната мрежа „Натура 2000“.

Транспорт – по братски за пътни и жп магистрали

Оперативна програма „Транспорт“ е доста орязана. Намалението е с 417 млн. евро и тя ще разчита на безвъзмездна помощ от 1,207 млрд. евро. Министърът на транспорта, информационните технологии и съобщенията Данаил Папазов съобщи, че ще запази досегашното разпределение на средствата за изграждане на железопътен и пътен транспорт по братски – 50:50. Все пак железопътният ще има едно допълнително предимство заради новия фонд „Свързана Европа“, в който предвиденият бюджет за страната ни е 352 млн. евро. Те ще трябва да бъдат извоювани директно в Брюксел с готови проекти.

Ключовите обекти в жп сектора са втората фаза на линията Пловдив – Бургас, Русе – Варна (двата проекта са готови), Карнобат – Синдел – който е на финалната права, и подготвяният в момента Видин – Медковец, както и модернизирането на двата участъка София – Елин Пелин и Елин Пелин – Септември, по които се работи в момента, напомни министърът. „За мен е много по-важно да бъдем готови в края на тази година с всички проекти, за да започнем следващата да договаряме приоритетните, и веднага след това да стартира тяхното изпълнение“, каза министър Папазов. По думите му, тъй като е очевидно, че евросредствата няма да стигнат, ще се търси и друго финансиране за реализацията на проектите.

При пътните магистрали на първо място е доизграждането на „Струма“ с най-дългата и сложна отсечка през Кресненското дефиле. Амбицията е за 67-те километра от Благоевград до Сандански да има пълна проектна готовност през 2014 г. и в края на годината да се обявят търговете за строителство. Засега се планира участъкът да бъде разделен на три лота. Тъй като този проект се очаква да глътне почти всички средства, към момента не е ясно дали изобщо ще има пари за други магистрали. Иначе по думите на министър Папазов останалите приоритетни обекти са магистрала „Хемус“ до Велико Търново, както и скоростният път от Ботевград до Видин.

По третата ос на ОП „Транспорт“ са заложени средства за изграждане на третия лъч на столичното метро, чийто проект е готов, а индикативната му стойност е 680 млн. евро. Почти е сигурно, че проектът няма да получи повече от половината от исканите пари, и така единственият шанс за осъществяването му остава вариантът да спасява програмата, ако някой от другите проекти закъса – така, както се случи през този програмен период.

Към момента три са определените проекти за кандидатстване по фонда „Свързана Европа“. Най-големият е жп линията София – Медковец, която е планирано да се развива като товарна с максимална скорост за движение на влаковете 110 км в час вместо планираните 160 км в час. Това се очаква да намали първоначалната прогнозна стойност на обекта с около 30-40%, коментираха от Национална компания „Железопътна инфраструктура“. Проблемът тук е, че все още нямаме готов проект. За разлика от този обаче напълно завършен е проектът за модернизацията на жп линията Русе – Варна и изграждането на интермодален терминал в Русе, с който ще кандидатстваме по „Свързана Европа“, казаха от Министерския съвет. Третият проект, който се готви за средства по новия инструмент, е драгирането на Дунав при Батин – Белене. Той трябваше да бъде реализиран още през този планов период, но пропадна заради забавянето от румънска страна.

ОП „Региони в растеж“ –
с много неизвестни

И ако по „Транспорт“ и „Околна среда“ разпределянето на средствата по основните приоритети е почти ясно, то по „Региони в растеж“ битката между градовете тепърва предстои. Бюджетът на програмата е орязан със 191 млн. евро и ще се разчита на безвъзмездна помощ от 1,17 млрд. евро. От тях засега 63% отиват по приоритетната първа ос за големите градове. В първия изпратен вариант на ЕК техният брой беше 67, но от Брюксел поискаха тяхното свиване до шест-седем, както съобщи министърът на регионалното развитие Десислава Терзиева при представянето на програмата през юли пред парламентарната Комисия по европейските въпроси и контрол на европейските фондове. ЕК настоява да се съсредоточим върху няколко основни града, които да станат центрове на икономически растеж и да генерират инвестиции и заетост. Със сигурност броят на градовете ще бъде намален, но в никакъв случай няма да приемем искането за 6-7, каза министър Терзиева през юли и допълни, че сме разгледали мнението на евроекспертите „само за сведение“, докато политическото решение тепърва предстои да бъде взето на базата на задълбочен анализ. Макар че вече има разработени варианти за намаляване на броя им, в сряда министър Терзиева отказа да съобщи какво предвиждат те. Според източници от БСП последният дискутиран вариант е бил за финансирането на 50 града, разделени на четири нива.

Проблемният въпрос с финансирането на селата около големите градове засега остава без решение заради спора между министерствата на регионалното развитие и на земеделието и храните за това по коя от двете програми ще получат финансиране. Позицията на Министерството на земеделието и храните е, че ОП „Региони в растеж“ трябва да финансира не само определените градове, но и цялата община заедно със селата в нея, заради орязването на средствата по Програмата за развитие на селските райони с 531 млн. евро. Министерството на регионалното развитие пък защитава позицията, че за финансиране към момента попадат само определените в строителните им граници градове. Така селата около тях остават без евросредства.

Не трябва да повтаряме и мултиплицираме грешката от настоящия програмен период и да оставяме бели петна върху картата на България, коментира изп. директор на НСОРБ Гинка Чавдарова. Според сдружението е редно селата около големите градове да бъдат включени за подпомагане по ОП „Региони в растеж“. На същото мнение е и председателят на парламентарната Комисия по регионална политика и местно самоуправление Димчо Михалевски. „Не е справедливо, работещо и логично селата около тези градове да се прехвърлят към орязаната ПРСР“, каза той, като изтъкна и факта, че селският проект на Бургас например ще бъде много по-конкурентен спрямо този на някоя малка община, което прави неравнопоставени малките населени места.Особено предвид липсващите в тях обучени кадри за подготовка на европроекти.

Другият спорен въпрос е разпределението на парите между четирите нива на избраните градове. В първия вариант на програмата близо половината от средствата бяха предвидени за София, но след критики от Брюксел това процентно съотношение сега е променено, макар че все още не е постигнато съгласие и по него. „Съсредоточаването на европейските средства в столицата създава риск от задълбочаване на тенденцията към моноцентризъм и засилване на регионалните различия. В София се формират 48,2% от брутната добавена стойност. На практика територията на България се характеризира не толкова с разликите между отделните райони, а с различието между столицата и останалата територия на страната“, беше отбелязано в стратегическия доклад на ЕК за кохезионната политика, който излезе през април. Това беше причината Брюксел да настоява за балансиран регионален подход със силен фокус върху центровете за икономически растеж.

Въпреки уверенията на предишните управляващи, че ще успеем да убедим Брюксел да ни бъдат отпуснати пари за ремонт на пътища, средствата по ОП „Региони в растеж“ са свити над три пъти спрямо сега. При 250 млн. евро през този програмен период през следващия ще може да разчитаме едва на 69 млн. евро, става ясно от представените данни от вицепремиера Златанова.

Неясно остана защо финансирането на детските градини, училищата и университетите ще е по „Региони в растеж“ – планираните средства са близо 393 млн. евро, при условие че бяха увеличени парите по новата „Наука и образование“ и тя ще разчита на почти същите инвестиции в образованието (316 млн. евро). Според управляващите така се постига по-ефективното допълване между отделните програми.

Порасналите програми

В крайна сметка големият печеливш от разпределението на европейските средства се оказа новата програма „Наука и образование“, за която доскоро не беше сигурно дали изобщо ще е факт, но в крайна сметка получи бонус над 100 млн. евро спрямо първоначалния вариант и сега ще разчита на бюджет от 508 млн. евро. ЕК беше против отделна програма заради показаното в миналия мандат неумение на Министерството на образованието и науката да управлява европейски средства. Сега парите за образование са в „Човешки ресурси“ и възлизат на 230 млн. евро, като България рискува да изгуби част от тях заради липсата на капацитет в междинното звено на образователното министерство.

„Започнахме от голо поле и трябва да се обосновем добре, че имаме капацитет да управляваме една такава програма“, каза вицепремиерът Златанова. Очевидно, за да убеди Брюксел, министърът на образованието и науката Анелия Клисарова съобщи, че следващата седмица ще бъде назначен ресорен зам.-министър, който ще отговаря специално за програмата.

Близо два пъти се вдигат парите по програма „Добро управление“, която обединява сегашните „Административен капацитет“ и „Техническа помощ“. Тя ще разчита на бюджет от 356 млн. евро. Първоначално планираните средства по нея бяха 460 млн. евро, но впоследствие бяха намалени за сметка на „Наука и образование“. Основната част от средствата по „Добро управление“ – 190 млн. евро, са предвидени за изграждане на електронното правителство. Останалите пари ще отидат за обучение на администрацията. Макар и незначителен, ръст от близо 50 млн. лв. има и по новата програма за бизнеса „Иновации и конкурентоспособност“.

Програмата за развитие
на селските райони –
най-драстично орязана

Най-потърпевша от всички програми е ПРСР, за която парите са орязани с 531 млн. евро и безвъзмездната финансова помощ е малко над 2 млрд. евро. За сметка на това над два пъти са вдигнати директните плащания на земеделците. Европейската комисия обаче даде право за прехвърляне на до 15% от средствата между двата стълба. Неофициално се твърди, че именно от директните плащания може да се вземат пари, за да се финансират общински мерки в малките градове и селата. Официално обаче това не е записано в новата програма. От представените данни се вижда, че половината от парите – около 1 млрд. евро, ще отидат за подпомагане на селските общини.

Последната дума има Брюксел

Одобреният в сряда от правителството проект на споразумение с ЕК не е окончателният вариант на договора, който предстои да подпишем. Очаква се Брюксел да ни го върне с коментари през октомври. Дотогава би трябвало да са приети всички европейски регламенти, както и да е одобрена от европейския парламент многогодишната финансова рамка от 960 млрд. евро. Това може да промени разпределението на средствата по отделните програми, но не се очаква то да бъде съществено. Прогнозите са до началото на следващата година най-късно споразумението за партньорство да бъде одобрено от Европейската комисия.

След това идва най-трудното – ефективното усвояване на средствата с видим резултат, така че да не се стига до загуба, както се случи през този програмен период. След първите седем години България продължава да е най-бедната страна в европейското семейство. Жизненият стандарт е едва 40% от средния за ЕС и няма изгледи да изпълним набелязаната цел в края на годината да постигнем поне малко над средното ниво на ЕС, така както бяхме планирали преди седем години. Сега очакваният ефект от използването на договорените 15 млрд. евро безвъзмездна помощ до 2020 г. би трябвало да доведе до по-висок брутен вътрешен продукт с 18,6%, ръст на заплатите от 76% и на износа на стоки и услуги с 47%. Държавният дълг пък би трябвало да намалее с 19,4%. Числата се базират на сравнение за състоянието на България, в случай че не използва европарите, а изчисленията са направени от математическия модел СИБИЛА. Най-голямото предизвикателство остава последователната политика от българските правителства за харченето на европейските
средства.

източник: http://vestnikstroitel.bg/

Представители на браншови организации настояха за специална регламентация на обществените поръчки за проектиране, така също и процесът да се разграничи от самото строителство на обектите. Тази позиция беше заета от Камарата на инженерите в инвестиционното проектиране (КИИП) и Съюза на архитектите в България по време на заседанието на парламентарната Комисия по инвестиционно проектиране, която обсъди промените в Закона за обществените поръчки (ЗОП). В момента проектирането е част от инженеринговите обществени поръчки. Инж. Стефан Кинарев, председател на Управителния съвет на КИИП, заяви, че проектите определят основните параметри на строителството, а оттам е по-лесно да се изчисли и цената на обектите за реализация. Той заяви, че е необходимо да се определи обемът на работа на проектантите, тъй като сега заради ниското заплащане се стига до некачествени проекти. В тази връзка по време на дебата се зароди идеята да се въведе задължение за всички бенефициенти на европейски средства да имат някаква форма на проектна готовност, преди да обявяват обществени поръчки за строителство.

Участниците в дискусията се обединиха около мнението, че с поправките в закона не е решен един от основните проблеми, които спъват реализацията на важни обекти – неоснователните обжалвания на обществените поръчки. Предложено бе общините да задържат депозитите на участниците в търгове, които не са спечелили заведените от тях дела. Представители на вносителите на промените в ЗОП съобщиха, че се обсъжда и вариант да се въведе такса за обжалванията, която да се определя на база на стойността на поръчката.

Предвижда се също така да се съкратят сроковете, в които Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) ще се произнася по казуси, свързани с малки по обем търгове.

От браншовите организации отново настояха да се премахне критерият „най-ниска цена“, както и да се отстранят възможностите за предлагане на нереални срокове за изпълнение на проектите, както и гаранционните срокове за самите строителни обекти.

източник: http://vestnikstroitel.bg/

Таня Бъчварова,

ръководител на звено

„Анализи и прогнози“
Сключените договори по обект на поръчките за периода януари-юни 2013 г. са общо 801, както следва:

сградно строителство – 339 бр., или 42,3% от общо сключените договори за първото шестмесечие;

инженерна инфраструктура – 243 бр., или 30,3% от общо сключените договори за периода;

енергийна инфраструктура – 123 бр., 15,4% от общо сключените договори за януари – юни;

ВиК – 96 бр., или 12% от общо сключените договори до юни.

Тенденцията засега е сградното строителство да бъде доминиращ сегмент по критерий „брой сключени договори” от отрасъл „Строителство“ за първото полугодието на 2013 г. То е следвано от инженерната, енергийната и ВиК инфраструктура.

Сключени договори по критерий „стойност“

Сградно строителство

- сключените договори са за общо 226
млн. лв., или 11,1% от стойността на всички.

Инженерна инфраструктура

– контрактите са за общо 736 млн. лв., или 36,1%.

Енергийна инфраструктура

– сключените договори са на стойност 278 млн. лв., или 13,6% от сумата на подписаните договори за полугодието на 2013 г.

ВиК договорите

са за общо 801 млн. лв., или 39,2% от общата стойност на контрактите за първото шестмесечие.

Цифрите сочат, че сключените договори при ВиК сегмента са на най-висока цена, следвани от тези в областта на инженерната и енергийната инфраструктура, а на последно място са споразуменията за сградно строителство.

Разпределение на фирмите по критерий „персонал“ с регистрация в ЦПРС, сключили договор по обществена поръчка

Сключените договори за първото полугодие на 2013 г. са 801, както следва: 230 са подписани от малки строителни фирми, което е 28,7% от общо сключените договори; 423 – от средни компании, като броят им се равнява на 52,8% от всички договори; 122 са подписани от големи фирми – това са 15,2% от сключените договори за полугодието на 2013 г. Контрактите с нерегистрирани фирми в ЦПРС са 26, или 3,2% от всички.

Според данните 68% от сключените договори по обявените обществени поръчки за полугодието се изпълняват основно от малки и средни фирми. Това е продиктувано и от вида на обществените поръчки и изискванията към изпълнителите. Изпълнението на големи обекти изисква от строителните фирми добра база, значителен собствен финансов ресурс, специализирана механизация и работна ръка, парични гаранции от банки, гаранции за реализацията на обекта, предварително финансиране на работата, т.е. фирмите трябва да играят роля на съинвеститори за даден период. Големите обекти носят големи рискове. Те могат да бъдат поети единствено от големи и средни фирми.

Разпределение на сключените договори по сегменти

Инженерна инфраструктура

- общо 243 броя.



44 са малките фирми, подписали контракти, което се равнява на 18,1% от сключените договори в сегмента.



129 са средни фирми, или 53,1% от всички за инженерна инфраструктура.



52 са големи фирми, които са подписали 21,4% от договорите в сегмента.



18 са фирмите без регистрация в ЦПРС, които са сключили договори, или 7,4%.

Доминират подписаните договори от средни фирми, следвани от големите.

Сградно строителство

– общо 339 броя.



135 са малките фирми, сключили договори, което се равнява на 39,8% от споразуменията в сегмента.



182 са средните фирми, или 53,7%.



17 са големите, или 5%.



5 фирми са сключили контракти, без да имат регистрация в ЦПРС.

Преобладават сключените договори от средни фирми, следват малките и на последна позиция са големите.

Енергийна инфраструктура

- общо 123 броя.



40 са малките фирми, или 32,6% от сключилите договори в сегмента.



63 са средните, или 51,2%.



19 са големите, или 15,4%.



1 е нерегистрираната фирма в ЦПРС, или 0,8%.

Доминират сключените договори от средни фирми, следвани от малките, и най-малък процент се пада на сключените договори от големи фирми.

ВиК строителство

- общо 96 броя.



11 малки фирми, или 11,5% от сключените договори.



49 средни фирми, или 51%.



34 големи фирми, или 35,4%.



2 нерегистрирани фирми в ЦПРС, или 2,1%.

Най-много договори в сегмента ВиК са сключени от средни фирми, следват големите и малките.

Процеси и тенденции

Данните за произведената продукция в отрасъл „Строителство“ за първото полугодие на 2013 г. ще бъдат готови към края на август, затова ще направим сравнение с цифрите за първото тримесечие. Обемът в голямата си част е предопределен от обществените поръчки за периода.

Сключените договори за януари-март са на стойност 944 млн. лв., или 52,3% от реализирания обем за същия период. Останалите 48% са резултат от други инвестиционни проекти.

От тези сключени договори 60% от стойността по критерий „възложител“ се финансират от общините. Останалата част се разпределя между министерства и агенции, болници и учебни заведения, комунален сектор и други.

Сключените договори на общините са на стойност 566 млн. лв., или 31,3% от общия обем за първото тримесечие.

19,1% се падат на министерства и агенции, 49,6% на болници и учебни заведения, комунален сектор и др. Произведената продукция в сектора общо за първото тримесечие възлиза на 1804 млн. лв. Сградното строителство представлява 1077 млн. лв. от тях, или 60 от общия обем строителна продукция. Инженерното е на стойност 727 млн. лв., или 40% от общия обем строителна продукция.

Доминиращ сегмент е инженерната и ВиК инфраструктурата, което представлява 85,2% от стойността на общо сключените договори. Стойността на контрактите при сградното строителсто е едва 10,9%, а в сегмента за този период е произведена продукция на стойност от 1077 млн. лв., или 59,7% от цялата продукция. Останалата част от 3,9% се пада на сегмента енергийна инфраструктура.

Изводът е, че основно финансовият ресурс от сключените договори по обявени обществени поръчки е насочен към сегментите инженерна и ВиК инфраструктура.

Сключени договори по критерий „възложител на обществената поръчка“

Общо сключените договори за периода януари-юни са 801. Възложителите по тях са:

Общини

- 460 бр. на стойност 1277 млн. лв.

Министерства и агенции

- 171 бр. на стойност 466 млн. лв.

Болници

- 39 бр. за 29 млн. лв.

Комунален и обществен сектор

- 113 бр. за 38 млн. лв.

Други

- 18 бр. на стойност 211 млн. лв.

Водещи остават договорите с възложител общини, като те са над 57% от всички сключени за периода споразумения.

Сключени договори по обект на поръчката

Разпределение на фирмите, сключили договори по обявените обществени поръчки по критерий „нетни приходи от продажби и персонал“. Стойността на сключените договори е общо 2041 млн. лв.

Малки фирми

- сключени договори на стойност 63 млн. лв., или 3,1% от контрактите за първото полугодие на 2013 г.

Средни фирми

- сключени договори на стойност 548 млн. лв., или 26,9% от общата стойност.

Големи фирми

- сключени договори за 1351
млн. лв., или 66,1% от общо сключените за полугодието на 2013 г.

Нерегистрирани фирми

- сключили договори на стойност 79 млн. лв., или 3,9%.

Сключени договори по критерий „източник на финансиране“

Програма за европейско териториално сътрудничество България – Гърция 2007-2013 г.

– 6 сключени договора на стойност 5 млн. лв.

Програма за развитие на селските райони

- 55 сключени договора на стойност 98 млн. лв.

Общо договори по оперативните програми

– 307 бр. на стойност 1550 млн. лв.

Други

– 494 бр. на стойност 491 млн. лв.

Проект „Красива България“

- 2 бр. на стойност 0,07 млн. лв.

ОП „Развитие на човешките ресурси“

- 10 бр. на стойност 0,4 млн. лв.

ОП „Околна среда“

– 53 сключени договора на стойност 801 млн. лв.

ОП „Регионално развитие“

- 165 сключени договора на стойност 138
млн. лв.

Трансгранично сътрудничество България – Румъния – 2 сключени договора на стойност 11 млн. лв.

ОП „Транспорт“

– 8 сключени договора на стойност 482 млн. лв.

Фонд за външни граници

– 1 договор за 11 млн. лв.

Европейски бежански фонд

– 1 бр. на стойност 0,7 млн. лв.

Програма Jessica

- 1 договор на стойност 2 млн. лв.

Национален доверителен екофонд

- 1 договор на стойност 0,1 млн. лв.

Безвъзмездно финансиране от японското правителство

– 1 договор на стойност 0,2 млн. лв.

Нарушения

При сключените договори по обявени обществени поръчки съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУТ и чл. 3 от Закона за Камарата на строителите в България

В рамките на извършените анализи за полугодието на 2013 г. КСБ установи, че:

777 са строителните компании с регистрация в ЦПРС, сключили договор за изпълнение на обществена поръчка, а 26 – фирмите, които не са вписани. Техният анализ показва, че за 22 е необходима регистрация съгласно Закона за КСБ.

При сключване на договори с фирми без регистрация в ЦПРС по обявена обществена поръчка нарушение има при:

Поръчка № 00797-2012-0069 – Реконструкция и изграждане (вкл. проектиране и строителство) на съществуващи игрални и нови детски и спортни площадки на територията на община Бургас.

Стойността на проекта е 1 250 000 лв. Изпълнител е „Бургас про спорт“ ООД, ЕИК: 202370737, фирмено дело от 20.12.2012 г., и регистрация в Търговския регистър от 01.02.2013 г. Седалище – София, според данните на АПИС.

Дата на публикуване на сключен договор по обявена обществена поръчка с община Бургас по данни на АОП – 14.01.2013 г.

Поръчка №00741-2012-0002 – Изпълнение на СМР на обект ремонт и преустройство на кино
„Одеон“.

Стойност на проекта – 1 260 687 лв.

Изпълнител – „Одеон Н“ ООД ЕИК: 202502854.

Седалище – София.

Фирмено дело от 27.03.2013 г.

Регистрацията на фирмата в Търговския регистър е от 08.04.2013 г.

Договорът за обекта е сключен на 27.03.2013 г.

Публикация на сключен договор по обществена поръчка на 03.04.2013 година.

Поръчка № 0026-2012-0033, изпълнител на обекта – фирма „Равда“ 2013 ООД, ЕИК 202554915.

Стойност на договора – 7 976 138 лв.

Възложител – община Несебър.

Регистрацията на фирмата в Търговския регистър е от 10.06.2013 по данни на АПИС.

Седалище – Варна.

Дата на публикуване на договора – 07.05.2013 г.

Поръчка № 00126-2012-0023.

Възложител – община Несебър.

Изпълнител – „Воден проект Несебър“ ООД, ЕИК: 202597464.

Седалище – София.

Стойност на проекта – 67 648 310 лв.

Дата на публикация на договора – 10.06.2013 г.

Регистрацията на фирмата в Търговския регистър е от 04.07.2013 г.

Данните сочат, че фирмите са учредени за изпълнение на конкретна обществена поръчка. Нарушена е процедурата по възлагане на договор съгласно чл. 157, ал. 2 от ЗУТ и чл. 3 от Закона за Камарата на строителите в България.

Сключените договори за първото полугодие от консорциуми, обединения и дружества

са 220, което представлява 27,5% от всички за периода януари-юни 2013 г. Преобладаващо е участието на малки и средни фирми по критерии „персонал” и „нетни приходи от продажби и персонал“.

Наблюдава се тенденция за нарастване с над 90% на сключените договори от консорциуми, обединения и дружества в сравнение с първото тримесечие на 2013 г.

Условия за развитие на строителния бизнес през следващия програмен период

Строителният бранш има натрупан достатъчно опит, разполага с висококвалифициран експертен ресурс, който може да бъде в помощ на общини и държавни институции за ефективното усвояване на средствата от европейските фондове.

Обединен, секторът може да бъде на правилното място през следващите седем години. Необходимо е обаче създаване на условия за задвижване на вътрешния ресурс, развитие на инвестиционния процес, оптимизиране на системата за възлагане на обществените поръчки и на структурата на европейските програми. Другите задачи, които стоят пред нас, са засилване на контрола от страна на ДНСК и надзора, намаляване на сивия сектор в бранша чрез ЦПРС, изпълняване на европейската директива по отношение на разплащането на извършените СМР до 30 дни, своевременно разплащане с подизпълнители. От особено значение е също провеждането на търговете без допускане на дъмпингови цени – наложила се тенденция, която не води до напредък нито за конкретната фирма, нито за икономиката на страната. От една страна, са нужни условия за нормална конкурентна среда, а от друга – консолидиране на бизнеса, което би било градивен фактор.

За мониторинга са използвани данни на Агенцията по обществени поръчки и на АПИС.

Екип на КСБ, Таня Бъчварова,

ръководител звено „Анализи и прогнози“
Първото полугодие на 2013 г. показва слаб темп на нарастване на приходите. Това очертава тенденция за тежка година с недостатъчни основания за трайно съживяване на бранша. Зад финансовите показатели стои информация за недобре работеща бизнес среда, която не формира активи за напредък на строителните фирми. Очакванията за следващите три месеца остават резервирани. Данните от статистическия анализ за периода януари-юни 2013 г. сочат:



забавено развитие в строителния сектор, липса на обекти;

липса на инвестиционна активност;

не се наблюдава нарастване на обемите;

задлъжнялост на държавата и общините;

задлъжнялост на бизнеса към банките;

междуфирмена задлъжнялост;

вътрешнофирмен дефицит на свободни парични средства.

Може да се обобщи, че доходите са ниски, дълговете нарастват, а наличните средства намаляват. Това са факторите, диктуващи слабото вътрешно търсене, отсъствието на двигатели за растеж, трудности при планирането в строителния бизнес. Анализът представя картина не само на занижени обеми продукция, но и на драстично намаление на печалбата.

Над 90% от строителните компании не могат да се похвалят със заделени средства за разрастване и инвестиции. Измамен ръст има и при останалата част. Значителен брой от спечелените големи обществени поръчки са на изключително занижени цени и не създават баланс, нито така необходимия дивидент за напредък. Разбира се, има и изключения, но индустрията не е в състояние да размести пластовете на застоя. Липсва печелившата комбинация. През последните три години цените на ключови суровини и материали се повишават. Спрямо 2005 г. те са поскъпнали общо с 86% според данните на Международния валутен фонд. Цените на храните са се повишили със 74%, на металите с 81%, а на петрола се е удвоила.

Фирмите са предпазливи по отношение на прогнозите си за сигурност и напредък до края на 2013 г. За полугодието на 2013 г. отрасъл „Строителство“ формира 5,6% от БДС, с над 19 хил. предприятия, включително и тези без реализиран оборот по предварителни данни на НСИ. По данни на ЦПРС към 2 октомври 2013 г. вписаните строителни компании са 4227, а заличените 456.

Членове на КСБ към септември 2013 г. са 1445 редовни и 25 сдружения. През 2012 г. са били 1579 редовни и 25 сдружения. Данните от ЦПРС показват, че за последните три години са отпаднали над 1700 компании. От 2010 г. до момента броят на регистрираните фирми не се променя. През 2013 г. се наблюдава тенденция за намаляване на заличените фирми по неизпълнение на процедурата по чл. 20, ал. 2 от Закона за Камарата на строителите. Строителната индустрия за периода януари-юни на 2013 г. се гради основно от 83% малки фирми, 15,5% средни и 1,9% големи, като са разпределени по критерий „персонал“.

Произведената продукция за януари-юни на 2013 г. общо за отрасъл „Строителство“ е 4497 млн. лв. Това регистрира намаление с 15,6% в сравнение със същия период на 2012 г. В сравнение с предходното тримесечие се наблюдава ръст от 49,3%, но спрямо полугодието на 2009 г. намалението е 48,8%. Прогнозата за 2013 г. е произведената продукция да достигне 10 900 млн. лв., което е връщане на нивата от 2006 г. Незавършеното строителство към края на 2012 г. възлиза на 19 млрд. лв.

Сегментът сградно строителство, включващ жилищни и други сгради, представлява 58,6% от общо произведената продукция в отрасъла за първото шестмесечие. Отбелязва се спад с 12,6% в сравнение със същия период на 2012 г. В сравнение с първото тримесечие на 2013 г. има повишение с 44%, а спрямо най-високото ниво от 2008 г. спадът е с 57,4%.

Сегментът, включващ инженерно строителство, транспортна инфраструктура, тръбопроводи, електропроводи, далекосъобщителни линии, представлява 41,4% от общо произведената продукция за полугодието. Той продължава да регистрира спад, като намалението е с 19,6% в сравнение със същия период на предходната година. Спрямо първото тримесечие на 2013 г. обаче ръстът е с 64%. В сравнение с най-високо постигнатото ниво през 2009 г. има спад от 40,8%. Сключените договори за полугодието по този сегмент на инженерната инфраструктура, обхващащ ВиК и енергийни обекти, са 463 на обща стойност 1816 млн. лв. Анализът показва, че сегментът е движен основно от обществени поръчки, чиито възложители са държавата и общините, а финансирането на дейностите е с европейски средства.

Сключените договори по обявени обществени поръчки

за първите шест месеца на 2013 г. са 339 на обща стойност 226 млн. лв. при произведена продукция за 2633 млн. лв. Мониторингът сочи, освен че сградното строителство е преобладаващо и че то е формирано най-вече от частни инвестиции.

Брутната добавена стойност в отрасъл „Строителство“ за полугодието на 2013 г. е 1722 млн. лв., което е 5,8% от общо формираната БДС. Спадът в сравнение със същия период на 2012 г. е 99 млн. лв., с което се запазва тенденцията от последните 4 години.

БДС в строителството е под нивото от 2007 г., а в сравнение с полугодието на 2009 г. бележи спад с 924 млн. лв.

На едно заето лице се падат 4098 лв. от текущия обем БВП за първото тримесечие и 5970 лв. за второто. Наблюдава се ръст. Отработените човекочаса за първото тримесечие на 2013 г. са 48 334 137, или 381 часа положен труд от един нает по трудово правоотношение. Те нарастват на 52 063 934 за второто тримесечие на 2013 г., което е 400 часа положен труд от страна на нает в строителството. Повишението е със 7,7% и е обяснимо със сезонния характер на заетостта. Общите разходи за един отработен час се увеличават с 4,9% за второто тримесечие. Едно лице за първото тримесечие произвежда строителна продукция на стойност 10 369 лв. През второто – за 15 935 лв. Наблюдава се по-малко произведена продукция при по-голям брой заети през първото тримесечие. През второто тримесечие е обратно.

Задълженията на общините към 30 юни 2013 г. възлизат на 160 млн. лв. по данни на Министерството на финансите. Над 80% от тях са към строителната индустрия. Забавени са плащанията от 138 общини, или 52% от местните власти. Те очевидно имат проблеми – не само от гледна точка на финансовата дисциплина, но и такива, водещи до стагнация на бизнеса.

Общинските приходи бележат спад. За 2012 г. в сравнение с 2008 г. те са намалели с 943 млн. лв., или с около 70%. По последни данни държавата започна да се издължава на фирмите. Около 1 млрд. лв. е сумата към строителния сектор. Необходима е коректна политика по отношение на плащанията от страна на централната власт и на строителните фирми – за качество и срокове на изпълнение. Нужни са сигурност и стабилност на бизнеса. От началото на годината се забелязва задържане на инвестиционните проекти и отдръпване на строителните предприемачи.

Потребителските заеми нарастват с 91 млн. лв. през второто тримесечие, привлечените депозити общо намаляват с 461 млн. лв. При отпуснати 57,64 млрд. лв. брутни заеми лошите кредити са 9,85 млрд. лв. Към края на първото полугодие на 2013 г. лошите и преструктурирани заеми представляват 23,05% от общия обем отпуснати към бизнеса и домакинствата средства по данни на БНБ. Важна и стратегическа задача на държавата трябва да бъде стабилизирането на бизнес средата, като се има предвид икономическият дисбаланс и се насърчат инвестиционните процеси. При адекватна политика за стимулиране на българските предприемачи и повишаване на конкурентоспособността през следващите две години очакванията са за увеличение на потреблението от 2,2 до 2,6 на сто, а на инвестициите – с между 5,3 и 6,5% според анализ на икономистите от БАН.

Обща строителна
активност по данни
на БНБ

През първото полугодие на 2013 г. чуждите инвестиции общо за страната по предварителни данни на БНБ са 711 млн. евро, или 3,9% от БВП. В сравнение с ревизираната стойност на миналогодишните капиталовложения има спад с 37,3%. Вложенията в основен капитал са 537 млн. евро, или 76% от инвестициите общо. Реинвестираната печалба е незначителна – в рамките на 6,9%, или 49,2 млн. евро.

Запазва се тенденцията за намаление на ръста на реинвестираната печалба при инвестициите от дялов капитал и при вложенията в основен.

Чуждестранните инвестиции в отрасъл „Строителство“ за първото полугодие на 2013 г. са 24 млн. евро и бележат драстичен спад с 85,3% в сравнение със същия период на 2012 г. Понижението спрямо последното тримесечие на 2013 г. е с 38,4%. Общият размер на лошите и преструктурирани заеми възлиза на 9,9 млрд. лв., като от тях 20% са жилищни кредити. Инвестиционните сделки с недвижими имоти в България възлизат на 54,2 млн. евро в периода януари – август 2013 г. Обемът е с 26% над този за цялата 2012 г. и с 49% повече в сравнение със същия период на 2012 г. Пазарният дял на българските купувачи на инвестиционния пазар остава висок, макар че намалява на 56% в периода януари-август 2013 г. от 75% през 2012 г. Жилищният пазар в момента е активен, предлаганите имоти са на разумни цени. Купувачите са ориентирани в тенденцията на покачване на нивата и бързат да сключат изгодна сделка сега.

Издадените строителни
разрешителни

за сгради през първото полугодие на 2013 г. по данни на НСИ са 4271 за обща разгърната площ 1 771 618 кв. м. В сравнение със същия период на предходната година се наблюдава намаление със 194 броя на издадените разрешителни, или спад от 4,3% и незначителен ръст на застроената площ с 4,6%. Издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради са 1915, като в тях са заложени 4862 жилища с 670 912 кв.м РЗП. Административните сгради са 64 с 40 758 кв. м РЗП, а другите постройки са 2292 с 1 059 948 кв. м РЗП. Спрямо първото полугодие на 2012 г. издадените разрешителни за строеж на жилищни сгради намаляват с 8,2%. Жилищата в тях нарастват с 2,6%, но застроената площ намалява с 2,3%. При административните сгради спадът е с 15,8%, разгънатата им застроена площ нараства с 10,3%. Другите сгради са по-малко с 0,4%, тяхната РЗП нараства с 9,3%. Най-голям брой разрешителни за строеж на нови жилищни сгради са издадени в областите Пловдив – 489, Бургас – 330, Варна – 315, София – 305.

Наблюдава се нарастване на платените такси за издаване на строителни разрешителни в София по данни на дирекция „Архитектура и градоустройство“ към Столичната община. Ситуацията е същата и в други градове. За първото полугодие на 2013 г. платените такси са общо 1935 хил. лв. при 1463 хил. лв. за същия период на 2012 г., като ръстът е с 32%.

Започнатите нови сгради във всички сегменти за първото полугодие на 2013 г. по данни на НСИ са 1982 на брой с РЗП 898 813 кв. м. Намалението е с 4,5% в сравнение със същия период на 2012 г. Жилищните сгради са 1064 с 3242 жилища в тях и с 417 547 кв. м РЗП. Административните сгради са 46 с 33 159 кв. м РЗП. Другите сгради са 872 с 448 107 кв.м РЗП. Спрямо същия период на 2012 г. започнатите нови сгради са по-малко с 4,5%. От тях жилищните пък са по-малко с 0,1%, а жилищата в тях – с 0,7%. Общата им застроена площ нараства с 3,3%.

Регистрирано е увеличение на започнатите административни сгради с 24,3% и ръст на общата им застроена площ със 176%. За първи път през последните две години се отбелязва тенденция за нарастване на застроената площ. Другите сгради бележат намаление с 10,4%, а тяхната РЗП – спад с 15,1%. Строителството на най-голям брой нови сгради е започнало в областите Бургас – 236 жилищни, 159 административни и 69 други сгради; Варна – общо 183, в т.ч. 119 жилищни, 3 административни и 61 други; Пловдив общо 179, от които 115 жилищни и 64 други.

Въведените в експлоатация новопостроени жилищни сгради през първото полугодие на 2013 г. по данни на НСИ са 1110, което обуславя спад с 4,4% спрямо предходната година. Новопостроените жилища в тях са 4687, или с 2% по-малко. Най-голям брой въведени в експлоатация жилищни сгради има в областите Варна – 217 сгради с 1138 жилища в тях, Бургас – 154 сгради с 1297 жилища, и Пловдив – 91 сгради с 310 жилища.

Общата полезна площ на всички новопостроени жилища през полугодието на 2013 г. е 397 хил. кв. м, или с 3,7% по-малко в сравнение с полугодието на 2012 г. Жилищната площ също намалява с 5,3%.

Безработицата

за полугодието на 2013 г. в страната остава висока, броят на незаетите е 447 хил. по данни на Евростат. На годишна база те са със 7,6%, или 39 000 души повече. 11,4% от безработните в страната са от отрасъл „Строителство“. Новорегистрирани за полугодието на 2013 г. са 51 хил. души. Те са с 6,5% по-малко в сравнение със същия период на 2012 г. В сравнение с полугодието на 2009 г. безработните се увеличават с 90 на сто.

Анализът показва, че няма устойчиви процеси на възстановяване на пазара на труда в отрасъла. Очакваният ръст не е достатъчно висок, за да успее да генерира нужните нови работни места, които да компенсират съкратените, следствие преструктуриране на икономиката. Прогнозата е, че високата безработица и слабата активност на трудовия пазар ще са основните фактори, които ще ограничават ръста на номиналната работна заплата както през тази, така и през следващата 2014 г. Допълнителен фактор в тази насока ще е и очакваната ниска инфлация. За трайно понижаване на безработицата и създаване на нови устойчиви работни места е необходимо подобряване на бизнес средата и насърчаване на инвестиционната дейност.

По оценка на повечето строителни компании приоритет в момента е оцеляването на бизнеса. Ще има ли оптимистични прогнози? Те са трудна задача дори ако целта е запазване на сегашните свити обеми на работа. Очакванията за намаляване на безработните са за 2014 г., когато България ще разполага със 100 млн. евро за целта от еврофондовете. Пакетът от програми все още се разработва от Министерството на труда и социалната политика, бизнеса и синдикатите.

По предварителни данни на НСИ наетите лица по трудово и служебно правоотношение към края на юни 2013 г. намаляват с 1% и достигат 2253 души в сравнение със същия период на 2012 г. Наетите в отрасъл „Строителство“ по трудово и служебно правоотношение представляват 5,7% от всички. Тенденцията на спад се запазва и за полугодието на 2013 г. Данните показват намаление от 5,1% в сравнение със същия период на 2012 г.

През първото полугодие на 2013 г. средната месечна работна заплата в строителството бележи незначителен ръст от 3,8% в сравнение с първото полугодие на 2012 г. Заетите лица за първото тримесечие са 3189 млн., за второто – 3516 млн. Заетите в отрасъл „Строителство“ представляват 5% от работещите. Структурата на заетите показва намаление на относителния дял от 4,2% в сравнение с полугодието на 2012 г. Заетите лица в отрасъл „Строителство“ за първото тримесечие на 2013 г. са 174 хил., а за второто – 169 хил. Наблюдава се тенденция на нарастване с 3%, но този факт се дължи на сезонната активност.

Сключени договори по обект на поръчката според данни на АОП

Сключените договори по обявени обществени поръчки към 30 септември 2013 г. са 1847 с обща стойност 3115 млн. лв. Увеличението в сравнение със същия период година по-рано е три пъти повече по отношение стойността и броя на контрактите. Разпределението на фирмите, сключили договори по критерий „нетни приходи от продажби и персонал“, е, както следва:

Малки строителни фирми

- 664 договора, или 36% от всички споразумения

Средни строителни фирми

- 854 договора, или 46,2%

Големи строителни фирми

- 271 договора, или 14,7%

Нерегистрирани фирми в ЦПРС

– 58 договора, или 3,1%

Възможности за сигурност и напредък

Значимо разрастване на строителния бизнес не се очаква до края на 2013 г. Песимизмът от изнесените резултати може да се смекчи от усвояването на средства по програмите с европейско финансиране. Надеждите изцяло са насочени към следващия програмен период. Една от възможностите пред строителния бранш да поеме напред са финансираните с публични средства проекти. През следващия програмен период 2014-2020 г. средства в размер на над 2 млрд. евро от Кохезионния фонд на ЕС ще бъдат инвестирани за подобряване на публичната инфраструктура.

Средствата за пътища ще бъдат по-ограничени и по тази причина трябва да се анализират внимателно възможностите за други източници на финансиране. Обемите за следващите две години ще се формират в по-голямата си част от ВиК обекти.

Голямото предизвикателство за администрацията и пътните фирми през 2014 г. ще са търговете за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа в 27 области за четиригодишен период. Ще бъде поставен таван на стойността на единичните цени за отделните видове работи. Предстои обявяването на търгове за поддържане на автомагистралите „Хемус“, „Люлин“, „Струма“ и новите отсечки на „Тракия“.

По-малките пътни компании ще имат възможност да участват в изпълнението на проектите за рехабилитация на инфраструктурата, финансирани със средства по ОП „Региони в растеж“. От 2014 г. Агенция „Пътна инфраструктура“ ще може да кандидатства с проекти в рамките на бюджет от близо 170 млн. евро.

По програмата чрез приоритетната ос за градско развитие ще се инвестират близо 840 млн. евро в проекти за енергийна ефективност, социална, спортна и културна инфраструктура, както и за подобряване на градската среда. Според Министерството на регионалното развитие повечето от тези дейности ще могат да бъдат изпълнявани от малкия и средния бизнес.

Готови са регионалните генерални планове, които очертават необходимите инвестиционни инициативи за обновяване и модернизиране на ВиК сектора и подобряване качеството на предлаганите публични услуги. Завършена е и стратегията за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията до 2023 г. След строителството на магистрали, софийското метро и рехабилитацията на километри пътища водните проекти са голямата финансова надежда за строителството. И почти единствените, за които ще текат значими обществени поръчки до края на годината и през следващия програмен период.

Проектирането на лот 3 от АМ „Струма“ ще приключи в края на 2014 г., като търговете за възлагане ще започнат през 2015 г. Строителството на най-трудните участъци ще бъде на стойност 750 млн. евро. Според изнесената информация от Министерството на транспорта, информационните технологии и съобщенията строителството на лот 3 е договорено с ЕК, а стойността ще бъде 1 млрд. евро. На този етап липсват достатъчно средства за приключването на АМ „Хемус“, но се работи по започване на отсечката от Ябланица до разклона за Ловеч и Плевен, като стойността й ще бъде около 170 млн. евро.

КСБ остава активна страна

Създаване на здрава бизнес среда, на условия за лоялна конкуренция, намаляване на сивия сектор, повече средства за публични инвестиции, плащане по договорите до 30 дни, привличане на чужди и местни инвеститори. Това са стъпките, които КСБ очертава като необходими за възстановяването и развитието на малкия, средния и големия бизнес.

Отстраняването на проблемите при обществените поръчки е друг ключов фактор. Затова усилията ще бъдат насочени към усъвършенстване на нормативната уредба и административната дейност по отношение на търговете, премахване на „брокерите“ на обществени поръчки. Предприемат се действия за подобряване условията за правене на бизнес, облекчаване и премахване на регулаторни режими, усъвършенстване на Закона за обществените поръчки. Не трябва да се допуска порочната практика за дъмпинг на цените. Натрупаният опит показва, че тя не носи ползи нито на строителите, нито на държавата. Камарата настоява и търсенето на пазари в трети страни да стане национална политика.

Публично-частното партньорство също е начин за стимулиране на бизнеса, но зависи от инициативата на централната и местната власт. Ефективна стъпка за запазването на малките и средните фирми е консолидирането на бизнеса. Обединен, строителният бранш може да бъде на правилното място през следващите седем
години.